БАШО
 



И кучето бездомно ли е мокро
от есенния дъжд?
Скимти нощта.
Гъба,
а отгоре й - листо от
непознато дърво.

Какво щастие!
Долината лятна
кара снега да ухае.
От вси страни
довяват ветровете
черешови венчелистчета
в езерото на гмурците.
Полумесец осветява
мъгливата земя.
Елдата цъфти.
Отминава пролетта -
плачат птиците,
очите на рибите са пълни със сълзи.
Върху клон, без нито лист по него,
гарван - кацнал
в тази есенна вечер.
Планината Фуджи чезне
във воала на дъжда.
И този ден си има прелест.
Сух клон.
Гарван.
Есенна вечер.
превод - hanren
Безлунна нощ.
А бурята прегръща
хилядолетното дърво.
Давам на ветрилото
вятъра от Фуджи.
Ето, сувенир от Едо.
Под зимното слънце
язди на коня
мойта премъзнала сянка.
Огненочервено слънце
прави се, че не усеща
полъха на есента.
Ветрилото, върху което пишех стихове,
се прокъса
в залеза на лятото.
На сух клон
кацна гарван.
Късна есен.
Лятно зашики -
Люшват се и влизат
планината и градината.
В мъглата на разсъмване
отеква
камбанен звън.
Снегът, на който
радвахме се двама,
и днес ли пак вали?
Прохладата
направих свой приют -
отдъхнах си.
Пътник - това е
моето име сега.
Първи есенен дъжд...
Изгрев!
Скачат дребни рибки -
бели искри над водата.
На коня си сънувах тъжен сън.
Събудих се - луна в далечината,
над къщите се вие дим.
Кости сред полето...
и сърцето ми пронизва
леденият вятър.
И по конете
даже се зазяпваме,
в това прекрасно снежно утро.
Гледайте дечица -
град на парчета!
Хайде навън!
Полюшва се разцъфнал детелинов храст -
не разсипва
капчица роса дори.
Дори глиганът
ведно с всичките създания
рева във тази буря.
Есенният вятър -
по е бял
от скалите в планината.
Яздейки, сънувам,
далечната луна в неспирен сън -
пара от приготвен чай.

Нова година
Спомням си
една тъжна есенна вечер ....
Крясък на фазан
Тъга по умрелите
мама и татко
Навяваш ми
безброй спомени,
о, вишня!
Камбаните стихват.
Еква нощта
дъхът на цветята.
Придойде
водата в езерото.
Майски порой.
Хей, подкарай коня
там, край полето -
кукувуца кука.
Луната огрява
бамбуковата горичка.
Глас на кукувица.
На островче далечно
отекна
кукувичи глас.
Старо езеро.
Жабешки скок -
пльок!
Този път
е безлюден.
Есенна вечер.
Зазорява се.
През мъглата сутрин
гласът на камбаната.
Ясна луна.
По верандата на храма
са насядали деца.
Едва се чуват
в обора комарите.
Есенен вятър.
Тръгна цялото семейстов
към гробището. Всички са старци
с побелели коси.
Поклонение на гробищата.
Начело е
старото куче.