БУСОН
 



Снегът се топи.
Седнало край печката момиче,
суши чорапите си.
Котаракът се събуди,
протегна се, и тръгна
по любов.
Ореолът на луната.
Ухание от сливов цвят
струи към висините.
Цялото семейство
е на трапезата.
Глас на славей.
Под майски порой
край голямата река -
две къщурки.
Пролетен дъжд.
Върху керемидения окрив -
мокра дестка топка.
Пролетен дъжд.
Свечерява се.
Отмина и този ден.
В звездна нощ
към водата на оризището
вишнев цвят лети.
Далеч от столицата
в хан, обсипан в цвят от праскови.
Дъждовен ден.
Хладен ветрец
раздухва косъмчетата на
гъсеницата.
Кратка нощ.
Дюкянът накрай селото
е вече отворен.
Кукувичи глас.
Без деца
и родители.
Цвете или плод -
нещо падна във водата
нейде в лятната гора.
Колко е малък човекът!
Съвсем не се вижда
сред зелените листа.
Само планината Фуджи
е останала непогребана
под младата зеленина.
Окапа божурът.
Няколко листенца -
едно в друго.
Дълбоко сред гората
звук от брадва
и кълвач.
Ранна есен.
Защо ми гледаш толкова учудено,
гледачке?
Захладнява.
Изчезна роякът мушици
над моята лампа.
Плясъкът на вълните
се слива със звука на флейтата.
Есен в Сума.
Има нещо драго
в есенната тъга.
О, тази тиха вечер.
Ярка есенна луна.
Слугата изхвърли
Сляпото кученце.
В тази есенна нощ
мисля само
за тате и мама.
Печално и самотно е.
Есенният вятър опъва
влакната на въдицата ми.
Бяла роса.
По една капка
върху бодлите на шипката.
Отмина есенната буря.
Старица събира съчки
пред вратите на храма.
В храма
жена и дете закусват.
Задава се буря.
Под високата луна
минавам сам
през сиромашкото селце.
Зима. Голи дървета.
Вятър хвърля камъчетата
в камбаната.
Чува се звук на трион
в зимната полунощ.
Сиромашия е!
Зимна тъга.
Малка птичка търси нещо
сред високия праз.
Зимна тъга.
В душата ми е само
планината Йошино.
Зимна вечер.
Остана само една страница
от календара.