ЧОРА
 



Отмина бурята
И от тревата се надигна
ярката луна.
Храм в планината.
Буда - в нирвана.
Никой не идва.
През листата на самотната върба
с очи
звездите търся.
Ден първи от новата година.
Глас на славей -
песен от миналото...
Песен на славей.
В същия час,
както и вчера.
Слънцето изгрява.
Подкани го далечна песен
на славей.
Отново се върнах
в родното място
при моята върба.
Време за вечеря.
През отворената врата
грее есенното слънце.
Есенен вятър!
Най-напред задуха в лицето
на поветицата.
Колибата ми
цяла е обсипана
с листа, окапали от бряста.
Годините си забравям,
гледайки жарава
сред безкрайното поле.
Първа слана.
Вкусна оризова отвара
в ясната утрин.