ИССА
 



О!...
Да бях дете
в новогодишен ден!
О, вишня!
Ти накара и княза
да слезе от коня.
Тъжно и печално е
да се храниш сам, слушайки
есенния вятър.
Мърморещата ми съпруга -
Ако можеше да е със мен!
Таз луна в нощта...
Прекрасно е да се види
през дупката в хартиения прозорец
Вселената.
До всяка порта
дойде пролетта
с кални сандали.
В старата ми къща
която напуснах
черешите цъфтят.
Пред портата
с бастуна правя вадички
в мокрия сняг.
Точно в краката ми -
и кога се оказа там
охлюве?
Пада внезапен дъжд
а гол аз яздя
на гол кон.
На Големиа Буда
от носа излиза
лястовица.
Врабчета
играят на криеница
в чаените цветове.
Огромна светулка:
Оттук, оттам, оттук, оттам, оттук....
Отминава.
Малчуган
учи конатар на танц,
Пролетен дъжд ръми.
Чирашки отпуск.
Вчтър в боровете
на гробището.
Красиво се издига
хвърчилото
над сиромашката колиба.
Отвред - мъгла.
Долавям стъпки.
Кой ли е това?
Отминава пролетта,
шумолейки
в гъстата трева.
Приспа детето
бедната женица и пере
под нощната луна.
Мравешка пътека.
От върховете на облаците
слиза.
Летни планини.
Обаждат се фазани,
славеи и кукувици.
Голям котарак
се излежава
върху ветрилото.
Кобилата варди.
Кончето пие
бистра вода.
Щурчето свири
като малка вятърна
мелница.
Кога си допълзял
под краката ми,
охлюве?
Пътят за Шинано.
Все по-високо се издига песента
на жените, разсаждащи ориз.
Свърши голямото чистене
в храма Дзенкоджи.
Есенна луна.
Есента на живота ми.
Все си е тази луна
и все е пак ...
Отворили човки,
пиленца чакат майак си
под есенния дъжд.
Бавно се топи снегът
върху покрива
на моята колиба.
Ей, почакай,
недей да валиш, есенен дъжд!
наоколо е пълно с щурчета.
Планински храм.
На верандата отекват
гласове на елени.
Котето за миг
се скри
под окапалите листа.
Страшен студ.
Мечтая за луанта над боровете
през август.