КИТО
 



Вечерна мъгла.
Спомени за миналото -
толкова далечно!
Срещнах раздавача.
Отварям писмото -
пролетен вятър.
Не паля
книжния фенер с тъга
по отлитащата пролет.
Печално е и тъжно.
Самичък ям риба
в есенната вечер.
Лина сред зимната горичка.
Нощта пронизва
до самото сърце.