ШИКИ
 



Снегът се стопи
на Големия Буда
върху рамото.
В кръчмата пак
гръмна пиянска свада.
Луната е в мъгла.
Дреме, дреме
Големият Буда
в пролетния ден.
Сам вървя
край коловоза.
Дълъг е пролетният ден.
Стъпки
в крайбрения пясък.
Дълъг е пролетния ден.
Ужас!
Дувара ще счупят
влюбените котараци.
Промучава крава
в обора. Луната -
в було от мъгла.
Никой няма
до изоставената кошница
в пролетната гора.
Врабченце
подскача по верандата
с мокри крачета.
Наблизо и далеч -
светлини на острови,
Пролетно море.
Пролетен дъждец.
Разглеждам книги
под чадъра в старата книжарница.
Мараня.
Към нажежените камъни
полита сливов цвят.
Лек ветрец.
Сред зелените хълмове -
едничък малък храм.
Статуи на Буда в храма.
А в далечината -
юнско море.
Едничък бор
посред оризовата нива.
Прохлада!
В рибарската колиба -
дъх на сушена риба.
Жега.
Свечерява се.
Летен дъжд плющи
по главите на шараните.
Лятна буря.
Вятър разпиля листата
по бюрото ми.
Елате,
отдъхнете в хладината,
души на покойници.
Луната изгрява.
Вълнува се тревата.
Кукувуца.
Пред вратата
на празната къща пее цикада.
Залез.
До изоставената къща
пее щурч.
Вечерно слънце.
Еднодневката умря
и падна
върху книгата ми.
Камбанария без камбана.
Всичко тъне
в млада зеленина.
Сгъвам чадъра.
Вратата изглежда далече
от зеленината.
Птичка пее
сред притихналата планина.
Лятна папрат.
Гъстата трева
скрива надгробните камъни
на гробницата.
Божури
в тъмната ниша.
Кукувичи глас.
Змията отпълзя.
В планинате е тихо.
Бели лалета.
Лотосите са разцъфнали.
Самотно е
на малката гаричка.
След бурята
цикадите са малко.
Идва есента.
Няма никой
в храма Тога.
Навсякъде окпали вишни.
Настъпих черупка
на мъртъв рак. Рзбрах -
идва есента.
И в съседната стая
е изгаснала лампата.
Нощен хлад.
Хладна утрин.
Послушник в храма
бодро чете сутра.
Кученце
се гушу до вратата.
Върбата оголява.
Отседнах сам
в фолемия храм.
Хладна бе нощта.
Шумно тропна
вратата на храма.
Есенна вечер.
Есенна вечер.
Запалвам фенера -
мъждука.
Духа есенниат вятър,
но все още зеленеят
кестените.
Нощна буря.
Уж чета,а сърцето ми е свито
в накаква тъга.
Тъжно и печално.
Бурята едрее.
Привечер.
Ниско-ниско над коловоза
ято диви гъски лети.
Лунна нощ.
Духа есенниат вятър.
Живеем и се гледаме -
ти и аз.
Слизам от коня
и питам за името на реката.
Есенен вятър.
Страшно е някак
да срещнеш човек
сред оголялата планина.
Червен плод
се търкулна в градината/
Цялата е в скреж.
В градината
свети фенер.
Пустее къщурката.
Угасна фенерът
г радината. Вятър шумоли
в листтат на банана.
Есенният ден е ясен.
Към небето се издига
някакъж димец.
Късна есен.
Нейде отдалеч долитат
окапали листа.
Изгасват
светлините в големия храм.
Стидена нощ.
Есенни комари.
Впиват се сякаш предчувстват
близкия си край.
Ситен дъжд
ромоли по обора.
Кукурига петел.
Малко селянче
води куче
по изсъхналата нива.
Сянаката ми броди
в сенките на дърветата
под зимната луна.
Зимна луна.
Сенки на борове
в сянката на пагода.
Хор ана покрива
гледат пожар.
Зимна луна.
Студена нощ.
Чакаме по-малката ми сестра,
мама и аз.
Довеждат в храма
момиченце за послушник.
Какъв студ!