ТАЙГИ
 



Дългият ден.
Захласнат гледам
безкрайно море.
"Я, виж, източният вятър" -
бъбрят си по пътя
слуга и господар.
Надолу по реката
рибарска мрежа плесна.
Луната - във магла.
Бездомен котарак
спи на покрива
в дъждовния ден.
Мъгла над реката.
Чувам как конят ми
нагазва.
Поприказвах
с пазача на моста и се сбогувах
с луната.
Студена утрин.
Гласове на пътници,
напускащи хана.
Мразовита нощ.
Чувам само стъпките си
по моста.
Погледнеш ли свеща -
в нея е вятърът.
Снежна нощ.
Мета ги, мета ги,
но все не се измитат
окапалите листа.